Вятърната мелница на Дон Кихот
Оцеляваш и този път – глупаво трънче в петата,
дето все се загнездва на най-натрошеното място,
дето дяволски хитро урежда си дом за нататък.
И заскърцва в обувката, тромава, песен на пясък.
Оцеляваш, натрапнице. Все така кротко бодлива.
Ставаш все по-голяма – достигаш кората на хляба.
И съвсем изгладняла на фини трошици те стривам –
да нахраня с тях дупката, зейнала храбро отляво.
И се питам понякога стъпките щом ми полюшваш,
щом въртиш серпентиново пътя ми с малкото пръстче –
за какво са ми твойте бодили в пантофките плюшени?
За какво ми е гладката смърт след живот земетръсен?
За разкош. И за цвят сред гъмжилото хорско и сиво.
За точило на сърпа, шия вирнал над троскот и щир.
За това си ми, Гордост. Петата за дом ти я бива.
Аз пък моя напук ще издигна върху твоя баир.
© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!
-
Аз па съм решил върху хълм. По възможност - венериен...
-
Хареса ми!
Браво и на adiveil (Нина )! -
!!!
-
!!!
-
Какво толкова сложно има за разбиране?
Ако (както всеки човек) си минавал през ада, преживял си си болката от това и накрая си оцелял и си станал по-осъзнат, имаш пълното право да се гордееш със себе си. Понякога на тази гордост се осланят цялото ни самоуважение и стимулът да продължаваме напред. И тя много добре умее да лекува дупките отляво.
По принцип трънчето в петата, колкото и да ни дразни и да ни създава дискомфорт, всъщност ни кара да се движим, държи ни будни и ни прави по-устойчиви на болката. Какво е гордостта, ако не същото съзидателно чувство?
Колкото до заглавието - вятърната мелница не са ли всичките наши човешки илюзии, водещи ни към ада по най-прекия възможен път, с които обаче не можем да се примирим и срещу които ежедневно насочваме копие с надеждата, че те не са непобедими?
И пак да кажа, че за мен беше удоволствие да прочета този стих. -
много добре те разбрах! Благодаря!
-
Напук!
... и аз така...
Хубаво ми е при теб, Дар! -
"За това си ми, Гордост. Петата за дом ти я бива.
Аз пък моя напук ще издигна върху твоя баир."
Възхити ме! -
Много сложно бе, Дарче! Или може би само за мене е сложно. Не мога да ги свържа - и със заглавието, и с това че гордостта може да бъде натрапница, и че неин дом е петата, където би била съвсем безполезна.
Гордостта не изглежда така, а и поведението й не е такова. -
И на мен ми напомни за какво ми е още гордостта
-
Няма такъв кеф!!!
-
Благодаря за трънчето в петата!
-
хванала си вятъра, Дарине, опитомила си го (там, на високото) и си го нарекла с всяка една от твоите думи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, за възможността, Дарче!