dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
16 июн. 2011 г., 19:24

Вятърната мелница на Дон Кихот 

  Поэзия » Другая
1821 0 15


Оцеляваш и този път – глупаво трънче в петата,

дето все се загнездва на най-натрошеното място,

дето дяволски хитро урежда си дом за нататък.

И заскърцва в обувката, тромава, песен на пясък.

 

Оцеляваш, натрапнице. Все така кротко бодлива.

Ставаш все по-голяма – достигаш кората на хляба.

И съвсем изгладняла на фини трошици те стривам –

да нахраня с тях дупката, зейнала храбро отляво.

 

И се питам понякога стъпките щом ми полюшваш,

щом въртиш серпентиново пътя ми с малкото пръстче –

за какво са ми твойте бодили в пантофките плюшени?

За какво ми е гладката смърт след живот земетръсен?

 

За разкош. И за цвят сред гъмжилото хорско и сиво.

За точило на сърпа, шия вирнал над троскот и щир.

За това си ми, Гордост. Петата за дом ти я бива.

Аз пък моя напук ще издигна върху твоя баир.



© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че прочетох!
    Благодаря, за възможността, Дарче!
  • !
  • Аз па съм решил върху хълм. По възможност - венериен...
  • Хареса ми!
    Браво и на adiveil (Нина )!
  • !!!
  • !!!
  • Какво толкова сложно има за разбиране?
    Ако (както всеки човек) си минавал през ада, преживял си си болката от това и накрая си оцелял и си станал по-осъзнат, имаш пълното право да се гордееш със себе си. Понякога на тази гордост се осланят цялото ни самоуважение и стимулът да продължаваме напред. И тя много добре умее да лекува дупките отляво.
    По принцип трънчето в петата, колкото и да ни дразни и да ни създава дискомфорт, всъщност ни кара да се движим, държи ни будни и ни прави по-устойчиви на болката. Какво е гордостта, ако не същото съзидателно чувство?
    Колкото до заглавието - вятърната мелница не са ли всичките наши човешки илюзии, водещи ни към ада по най-прекия възможен път, с които обаче не можем да се примирим и срещу които ежедневно насочваме копие с надеждата, че те не са непобедими?

    И пак да кажа, че за мен беше удоволствие да прочета този стих.
  • много добре те разбрах! Благодаря!
  • Напук!
    ... и аз така...
    Хубаво ми е при теб, Дар!
  • "За това си ми, Гордост. Петата за дом ти я бива.
    Аз пък моя напук ще издигна върху твоя баир."
    Възхити ме!
  • Много сложно бе, Дарче! Или може би само за мене е сложно. Не мога да ги свържа - и със заглавието, и с това че гордостта може да бъде натрапница, и че неин дом е петата, където би била съвсем безполезна.
    Гордостта не изглежда така, а и поведението й не е такова.
  • И на мен ми напомни за какво ми е още гордостта
  • Няма такъв кеф!!!
  • Благодаря за трънчето в петата!
  • хванала си вятъра, Дарине, опитомила си го (там, на високото) и си го нарекла с всяка една от твоите думи.
Предложения
: ??:??