21.06.2013 г., 0:31 ч.

Вятърно признание 

  Поезия » Любовна
779 0 11

Запази в целувката си вятъра -
скитникът, намерил твоя дъх.
По-добър от всичките приятели -
той ти даде и небе, и връх.


Верен до последното ти влюбване
сбъдваше мечтите ти с размах.
Шепнеше ти вечер, че си хубава.
Сутрин - че си изгревна от смях.


Претършувал брегове и пристани,
лягал по платна и хвърчила -
спомняше те в стихове прелистени,
като фея с приказни крила.


Брулеше за теб самотни есени.
В зимите танцува снежно бял.
Даже и през мислите несресани
беше твоят спътник помъдрял.


Бръчки си проряза - за обричане.
Памет в незабрава осребри.
Знаеше, че ти си му едничката.
Друга той до днес не покори.


Ветрен - до безкрай или идилия,
вятър ти останах, приютен.
Мъжки носиш моята фамилия
и дано в това съм опростен.


(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви - Камелия и Дани, Светла и Вихра, Веселин и Никола, Чой и Ева, Анастасия и Евелина! Малко поотсъствах заради ангажименти, но пак съм на линия!
  • Невероятна поезия..
  • Вълшебно...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Достави ми наслада! Поздрав, Ясене!
  • Поздравление, Ведрин! Прекрасно е!Майсторски написано!
    Привет от мен и лек ден!
  • Ти си истински вълшебник наистина!!!
  • Ти си истински вълшебник наистина!!!
  • Приказка!
  • Вълшебно! Влюбено!
  • Имаше един друг вятър, който побесня от ревност. Нямаше да позволи тя да сияе за друг. Щеше да я накаже за това, че слънцето я усмихва и гали. Щеше да я обвини във всички смъртни грехове и след това да я люби диво и необуздано, да я накара да стене от болка и да се моли.
    Той беше ВЯТЪРЪТ, див и свободен, бърз и мощен като наказание Божие.
    Но това беше една друга творба!!!
    А твоят е стих мечта, запазил в целувката си вятъра
  • "Знаеше, че ти си му едничката."
    Колко мило, нежно и влюбено!!!
    Благодаря, Ведрин за хубавия стих преди лягане!!!
    Спокойна нощ!!!
Предложения
: ??:??