Вятърно признание
Запази в целувката си вятъра -
скитникът, намерил твоя дъх.
По-добър от всичките приятели -
той ти даде и небе, и връх.
Верен до последното ти влюбване
сбъдваше мечтите ти с размах.
Шепнеше ти вечер, че си хубава.
Сутрин - че си изгревна от смях.
Претършувал брегове и пристани,
лягал по платна и хвърчила -
спомняше те в стихове прелистени,
като фея с приказни крила.
Брулеше за теб самотни есени.
В зимите танцува снежно бял.
Даже и през мислите несресани
беше твоят спътник помъдрял.
Бръчки си проряза - за обричане.
Памет в незабрава осребри.
Знаеше, че ти си му едничката.
Друга той до днес не покори.
Ветрен - до безкрай или идилия,
вятър ти останах, приютен.
Мъжки носиш моята фамилия
и дано в това съм опростен.
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
