4.06.2016 г., 23:14

Вятърът

551 0 0

Вятърът

 

Вятърът почна тънко да бръсне

облаците, в полумрака,

но не успя да ги разпръсне

и заедно с тях се разплака.

 

Зашумоля по цветенца и листи,

и смесил се с дъжд и градушка,

набързо успя света да пречисти,

като за миг го ошушка.

 

Тръгнаха вадички да напоят

корените на земята

и по тревичките да разцъфтят

усмивките на децата.

 

Вятърът, заедно с краткия дъжд,

с дъх на озон ме обгърна.

И се оказах в ръцете на мъж,

довян отнякъде. Ти се завърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...