Вятърът ли разпиля чувствата ни?!
От утре друго е -
студено...
Излезе вятър
и отнесе
онази, мъничката топлина,
която в сърцата ни трептеше,
даряваше и смисъл, и тъга...
Променихме ли се?
Или вятърът ни промени...
Разпиля косите ми,
прашинки в очите ти донесе,
виеше безумно, лудо -
като вълк за свойта самота...
А моето сърце извиваше от болка,
замръзваше, студено беше.
Усети се самотно...
А уж до мене беше!
Да, Ти, когото
тихичко наричах със името на любовта!
И питах се... задавах си въпроси...
за теб, за мен, за нашата съдба...
Къде отиде вярата във Утре -
магията и блясъкът в очите?...
Къде отиде трепета,
дъха на влюбеност,
допира, страстта?
Загубихме ли ги по пътя
или вятъра разнесе ги...
някъде далеко по света?
Виновен ли е той за този хлад
и мостовете между нас?...
Виновен няма -
само болка и малко празнота...
03.03.2008
Еми
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса,миличка!Вълнуваш!
-
Прекрасно! Изпълва ме с мисли и чувства... Разчовърка се в сърцето ми! Поздрав
-
Много красиво и болезнено...браво ,Еми!Много е хубаво,а ти се усмихни
-
Благодаря ви,милички,на всички!
Благодаря,че мога да излея чувствата и емоциите си,и да ги споделя с вас!Прегръщам ви! -
Поздравявам те от сърце!Стихчето ти е просто уникално!Толкова истинско...Невероятно...
-
Много истински,великолепен стих!Поздрав!
-
Гледай ти какво става;>>>>
-
Благодаря ти за искренните думи,за чувствата които си усетила във нашата връзка.Накархме много хора да желаят нашата любов:искренна, болезнена,очарователна,омайваща,с ухание на канела и малко мента.Обичам те.И ако ветровете са толкова силни нека ги оставим да вилнеят,без да се опитваме да ги възпрем,ако нашата любов е като феникс,то тя ще възкръсне и от най-малката искра в студената жарава.Но нека почакаме,защото ако наистина съм изключението което казваш,то аз не сиакм да съм просто един спомен,а вдъхновението ти с което да покажеш своята прекрасна усмивка.Благодаря ви,мили хора.Благодаря ви,за милите и искренни коментари.Аз съм просто едно влюбено момче което иска да е с неговата любима.Обичам те,Емилия,моя малка нимфа,която всеки път ме кара да разбивам корабът си в скалите на любовта.Благодаря ти за за това че си ти,че не ме излъга когато можеше,за искренните емоции.Благодаря.Обичам те!!!
-
Поздравчета!
-
Браво!Емоционален и въздействащ стих!
Надявам се вярата в Утре да се върне! -
Толкова истинско, тъжно и естествено... Поздрвления.
-
Болезнено..., но много ми хареса!!!
-
Приказен стих! Тъжен и хубав...
с обич, мила Еми. с обич, мила Мая. -
Много истински и бликащ от сърцето ти стих!Прегръщам те с обич!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Разпиля косите ми,
прашинки в очите ти донесе,
виеше безумно, лудо -
като вълк за свойта самота...