Вятърът ли разпиля чувствата ни?!
От утре друго е -
студено...
Излезе вятър
и отнесе
онази, мъничката топлина,
която в сърцата ни трептеше,
даряваше и смисъл, и тъга...
Променихме ли се?
Или вятърът ни промени...
Разпиля косите ми,
прашинки в очите ти донесе,
виеше безумно, лудо -
като вълк за свойта самота...
А моето сърце извиваше от болка,
замръзваше, студено беше.
Усети се самотно...
А уж до мене беше!
Да, Ти, когото
тихичко наричах със името на любовта!
И питах се... задавах си въпроси...
за теб, за мен, за нашата съдба...
Къде отиде вярата във Утре -
магията и блясъкът в очите?...
Къде отиде трепета,
дъха на влюбеност,
допира, страстта?
Загубихме ли ги по пътя
или вятъра разнесе ги...
някъде далеко по света?
Виновен ли е той за този хлад
и мостовете между нас?...
Виновен няма -
само болка и малко празнота...
03.03.2008
Еми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
