Вятърът от твоята коса...
Вятърът от твоята коса...
Меден дъх по устните полепна,
цветен прах над мене зароси,
приказки вълшебни ми нашепна
вятърът от твоите коси...
Смеси се измислено с реално,
вплете се действително с мечта
и усетих дремеща отдавна
в мен да се пробужда Любовта.
И разбрах, че винаги във мене
е била заложена Страстта,
но до днес от нейното горене
само дим оставял е следа.
Чакала е Вятър да раздуха
въглените скрити в пепелта:
да повее с нега и разтуха
вятърът от твоята коса...
Чакала е устните разкошни,
виното от къдрави лози,
чакала е вятър да ме роши:
вятърът от твоите коси...
... И като легенда оживяла,
като чудо, точно на часа:
нежност недокосната довява
вятърът от твоята коса...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
