Вятърът плете мартеници
Вятърът плете
мартеници за слънцето
с бели и червени конци.
Облаци.
Да ги отнесе
по поляните с минзухарите,
теменугите и глухарите.
Да ги закичи
отляво на детството ми
със мириса на маргаритки,
които не сплитам в косите си.
Отрязани плитки.
Да спусне котва в стомни и дамаджани,
събрани в мазето
от баба, мама и татко.
Та по издраните длани
(уюта на котката)
да си спомнят детето,
отнето,
което,
където...
мартеници за слънцето
с бели и червени конци.
Облаци.
Да ги отнесе
по поляните с минзухарите,
теменугите и глухарите.
Да ги закичи
отляво на детството ми
със мириса на маргаритки,
които не сплитам в косите си.
Отрязани плитки.
Да спусне котва в стомни и дамаджани,
събрани в мазето
от баба, мама и татко.
Та по издраните длани
(уюта на котката)
да си спомнят детето,
отнето,
което,
където...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилиана Маркова Всички права запазени
