Dec 20, 2007, 3:35 PM

Вятърът плете мартеници

  Poetry » Other
2.1K 0 3
Вятърът плете
мартеници за слънцето
с бели и червени конци.
Облаци.
Да ги отнесе
по поляните с минзухарите,
теменугите и глухарите.
Да ги закичи
отляво на детството ми
със мириса на маргаритки,
които не сплитам в косите си.
Отрязани плитки.
Да спусне котва в стомни и дамаджани,
събрани в мазето
от баба, мама и татко.
Та по издраните длани
(уюта на котката)
да си спомнят детето,
отнето,
             което,
                        където...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилиана Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...