Въглен в пепелта
Не знам дали не съм в заблуда -
по тебе страдам до полуда.
Душата ми е още млада
и трупа чувствата на клада.
С магия някаква незнайна
разкри се мъжката ми тайна,
че чувствата не са заспали -
сама искрата се запали.
Запали мъжкото ми тяло.
Изчезна виделото бяло.
На пепел тялото ми стана.
Сърцето въглен си остана.
И нека въглен да те пари
до край, дано, на дните стари!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
