Не знам дали не съм в заблуда -
по тебе страдам до полуда.
Душата ми е още млада
и трупа чувствата на клада.
С магия някаква незнайна
разкри се мъжката ми тайна,
че чувствата не са заспали -
сама искрата се запали.
Запали мъжкото ми тяло.
Изчезна виделото бяло.
На пепел тялото ми стана.
Сърцето въглен си остана.
И нека въглен да те пари
до край, дано, на дните стари!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
