Не знам дали не съм в заблуда -
по тебе страдам до полуда.
Душата ми е още млада
и трупа чувствата на клада.
С магия някаква незнайна
разкри се мъжката ми тайна,
че чувствата не са заспали -
сама искрата се запали.
Запали мъжкото ми тяло.
Изчезна виделото бяло.
На пепел тялото ми стана.
Сърцето въглен си остана.
И нека въглен да те пари
до край, дано, на дните стари!
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
