Въгленчета чувства
Знам!
Понякога съм невъзможна. И боля.
Цялата съм въгленчета чувства.
Но... дали ще ме обичаш, ако не горя
и с огнена прегръдка не целувам?
Ще бъда ли във вените ти радостта,
ако дланите с любов не те жигосват?
И всяка мъничка усмихната дъга
не освети най-влюбените кътчета?
Знам! Ще си остана непокорната жена,
дори и в спомен някога да се превърна.
Но... ти обичай ме! Нищо че боля.
За да изпиеш глътка жива обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
