Знам!
Понякога съм невъзможна. И боля.
Цялата съм въгленчета чувства.
Но... дали ще ме обичаш, ако не горя
и с огнена прегръдка не целувам?
Ще бъда ли във вените ти радостта,
ако дланите с любов не те жигосват?
И всяка мъничка усмихната дъга
не освети най-влюбените кътчета?
Знам! Ще си остана непокорната жена,
дори и в спомен някога да се превърна.
Но... ти обичай ме! Нищо че боля. ...