Знам!
Понякога съм невъзможна. И боля.
Цялата съм въгленчета чувства.
Но... дали ще ме обичаш, ако не горя
и с огнена прегръдка не целувам?
Ще бъда ли във вените ти радостта,
ако дланите с любов не те жигосват?
И всяка мъничка усмихната дъга
не освети най-влюбените кътчета?
Знам! Ще си остана непокорната жена,
дори и в спомен някога да се превърна.
Но... ти обичай ме! Нищо че боля.
За да изпиеш глътка жива обич!
© Дочка Г All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
