Знам!
Понякога съм невъзможна. И боля.
Цялата съм въгленчета чувства.
Но... дали ще ме обичаш, ако не горя
и с огнена прегръдка не целувам?
Ще бъда ли във вените ти радостта,
ако дланите с любов не те жигосват?
И всяка мъничка усмихната дъга
не освети най-влюбените кътчета?
Знам! Ще си остана непокорната жена,
дори и в спомен някога да се превърна.
Но... ти обичай ме! Нищо че боля.
За да изпиеш глътка жива обич!
© Дочка Г All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
