18.01.2014 г., 21:47 ч.

Въглени от късна песен 

  Поезия » Друга
358 0 3

                           На Роси Савова 

 

Роси, Роси, как тъй стана,

стихосбирката ти, виж,

от разпни го до осанна

тя сърцето мое грабна –

препрочитам я по триж.

 

Всяка мисъл, рима, форма,

всеки твой изплакан стих

радост дават ми огромна

и за туй ти честитих.

 

От крайдунавското бърдо –

Ботевския порив лих;

от скали Берковски – твърдост

вложила си в своя стих.

 

Затова щом пиех жадно

от резливият пелин

на представянето славно

твойте думи, с поглед син,

 

си представях как четеш ти

на децата разказ нов

и с вълнения човешки

преподаваш със любов

 

всичко българско да тачат

да растат под роден стяг,

да се радват и да плачат

и чела да скланят в здрача,

там, на Козлодуйски бряг!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??