Jan 18, 2014, 9:47 PM

Въглени от късна песен 

  Poetry » Other
347 0 3

                           На Роси Савова 

 

Роси, Роси, как тъй стана,

стихосбирката ти, виж,

от разпни го до осанна

тя сърцето мое грабна –

препрочитам я по триж.

 

Всяка мисъл, рима, форма,

всеки твой изплакан стих

радост дават ми огромна

и за туй ти честитих.

 

От крайдунавското бърдо –

Ботевския порив лих;

от скали Берковски – твърдост

вложила си в своя стих.

 

Затова щом пиех жадно

от резливият пелин

на представянето славно

твойте думи, с поглед син,

 

си представях как четеш ти

на децата разказ нов

и с вълнения човешки

преподаваш със любов

 

всичко българско да тачат

да растат под роден стяг,

да се радват и да плачат

и чела да скланят в здрача,

там, на Козлодуйски бряг!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??