Въглени от късна песен
На Роси Савова
Роси, Роси, как тъй стана,
стихосбирката ти, виж,
от разпни го до осанна
тя сърцето мое грабна –
препрочитам я по триж.
Всяка мисъл, рима, форма,
всеки твой изплакан стих
радост дават ми огромна
и за туй ти честитих.
От крайдунавското бърдо –
Ботевския порив лих;
от скали Берковски – твърдост
вложила си в своя стих.
Затова щом пиех жадно
от резливият пелин
на представянето славно
твойте думи, с поглед син,
си представях как четеш ти
на децата разказ нов
и с вълнения човешки
преподаваш със любов
всичко българско да тачат
да растат под роден стяг,
да се радват и да плачат
и чела да скланят в здрача,
там, на Козлодуйски бряг!
© Иван Христов All rights reserved.
