ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
27.10.2008 г., 14:12 ч.

Въже в комина 

  Поезия » Друга
804 0 14

 

Ще си тръгна веднага
и след мен ще е пусто.
Ще си тръгна по покрива
през комина опушен.

Ще политна на изток,
в изгрев да се окъпя.
На перваза на слънцето
най-спокойно ще стъпя.

И оттам ще ти махна
с лъч затоплено чувство.
Да се върна не мога.
Май съвсем ме изпусна.

Бях разумно момиче,
кротичко те обичах.
Но по тъмно превъртах -
все в комина надничах.

Аз наистина тръгвам.
Уж разбираш, а мислиш,
че след ден ще се върна
с шепа есенни листи.

Виж, въже някой спуска
през комина небесен.
Ще си тръгна. Не мога.
Твоят свят ми е тесен.

© Лили Радоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??