ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
Oct 27, 2008, 2:12 PM

Въже в комина 

  Poetry » Other
898 0 14

 

Ще си тръгна веднага
и след мен ще е пусто.
Ще си тръгна по покрива
през комина опушен.

Ще политна на изток,
в изгрев да се окъпя.
На перваза на слънцето
най-спокойно ще стъпя.

И оттам ще ти махна
с лъч затоплено чувство.
Да се върна не мога.
Май съвсем ме изпусна.

Бях разумно момиче,
кротичко те обичах.
Но по тъмно превъртах -
все в комина надничах.

Аз наистина тръгвам.
Уж разбираш, а мислиш,
че след ден ще се върна
с шепа есенни листи.

Виж, въже някой спуска
през комина небесен.
Ще си тръгна. Не мога.
Твоят свят ми е тесен.

© Лили Радоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??