Въже в комина
Ще си тръгна веднага
и след мен ще е пусто.
Ще си тръгна по покрива
през комина опушен.
Ще политна на изток,
в изгрев да се окъпя.
На перваза на слънцето
най-спокойно ще стъпя.
И оттам ще ти махна
с лъч затоплено чувство.
Да се върна не мога.
Май съвсем ме изпусна.
Бях разумно момиче,
кротичко те обичах.
Но по тъмно превъртах -
все в комина надничах.
Аз наистина тръгвам.
Уж разбираш, а мислиш,
че след ден ще се върна
с шепа есенни листи.
Виж, въже някой спуска
през комина небесен.
Ще си тръгна. Не мога.
Твоят свят ми е тесен.
© Лили Радоева All rights reserved.
