koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
22.08.2015 г., 20:31 ч.

Въже за мъже 

  Поезия » Философска
436 0 6

Не знам защо, но все си мисля:

не съм по друг от другите мъже.

Живота в мене се осмисля

със теглене на битово въже.

 

Това въже ми е живота

и всяка нишка - неговия нерв.

С охота или без охота,

го тегля без да имам и резерв.

 

А то тежи и се усуква,

и като че е живо - с кръв и плът.

Протрива се и се напуква

при теглене в неравен, труден път.

 

При скъсване на тънка нишка,

явява се в живота ми проблем.

Но по рецепта в мойта книжка

намирам аз спасителен мехлем.

 

А те се късат и прекъсват...

Въжето изтънява всеки ден.

Когато всички се откъсват,

светът ми вече няма да е в мен.

 

На път живота се прекъсва,

макар въжето, че е за мъже.

Душа от тяло се откъсва...

Сред път остава скъсано въже...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??