Въже за мъже
Не знам защо, но все си мисля:
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота
и всяка нишка - неговия нерв.
С охота или без охота,
го тегля без да имам и резерв.
А то тежи и се усуква,
и като че е живо - с кръв и плът.
Протрива се и се напуква
при теглене в неравен, труден път.
При скъсване на тънка нишка,
явява се в живота ми проблем.
Но по рецепта в мойта книжка
намирам аз спасителен мехлем.
А те се късат и прекъсват...
Въжето изтънява всеки ден.
Когато всички се откъсват,
светът ми вече няма да е в мен.
На път живота се прекъсва,
макар въжето, че е за мъже.
Душа от тяло се откъсва...
Сред път остава скъсано въже...
© Никола Апостолов All rights reserved.
