goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
2.03.2011 г., 20:49 ч.

Въжета 

  Поезия » Любовна
832 0 5

Вържи ме, ако искаш, с морски въжета

на пясъка, за онази скала.

Ако искаш, вържи ме през девет морета,

а ако искаш - още тук и сега.


 

Ако искаш, вържи ме с прозрачни дантели,

ако искаш - с вълшебни слова.

Ако щеш, ме кълни, да те мътните взели!

Ако щеш, заключи ме и изхвърляй ключа!

 


Ако щеш, изтезавай ме с двеста камшика!

Удари на челото ми черен печат,

залепи ми устата, завържи ми езика!

Превърни, ако искаш, живота ми в ад!

 


Завържи ме, ако искаш, със сребърна нишка

от лунен прах или бледа роса.

Ако искаш, изчакай да полудея самичка.

Аз и без туй обичам да бъда сама.

 


Ще си чопля остарелите рани,

ще разплитам въже след въже.

Ей тъй. От скука. Но тръгна ли рано

с разцъфнали устни и свободно сърце,

 


ветровете ще яхна и ще се измия

с най-светлия пролетен дъжд.

Всички въжета от мен ще изтрия.

До последното! Просто така. Изведнъж.

 


Затова най-накрая ще те предизвикам

да ми върнеш всички небета.

Да остана със теб аз сама ще поискам.

И тогава вържи ме! С любовни въжета!

 

 

 

 

 

 

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??