10.05.2014 г., 10:01

Вълче пълнолуние

926 0 7

Кожухът разкъсан точно след зимата.

Във вълчите стъпки  месечинки-жълтици.

Кърваво стене каквото сме имали.

Другаде с други замина вълчицата.

 

Въпреки всичко обичаме някого

и по нощите разделите пием.

Тез, що ни любят, тях ги не чакаме.

Тез, що си тръгват - ей по тях вием.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за хубавия стих! Понякога от обич си отиваме...
    "Не следвай вълчата ми сянка!
    Не влизай в тъжните ми светове!
    Една луна прегризана от болка
    достатъчна е, воят ми да побере."
  • Поздрав! Хареса ми много посланието!
  • До оня ден, във който -
    увлечен по вървищата на младите сърни,
    ще срещна звездочелата вълчица на съдбата...
    И ако от любов
    във гърлото ми остри зъби впий -
    ще падна във обятията й -
    оглупял, дръглив и непохватен...

    С цялото ми уважение - позволих си да те продължа с нещо мое.
    Благодаря ти, че ме развълнува!
  • Въпреки всичко обичаме някого
    и по нощите разделите пием.
  • Типични вълци – единаци!Хубаво стихо!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...