28.11.2009 г., 14:26

Вълчица

1.1K 0 4

Огньове вилняха в сърцето ми,
изгарях, усещах се пепел.
 Ни дъх, ни вода във душата ми -
едничка тъгата оставих.
Сега съм сама и вълчица съм,
страстта си заключих дълбоко.
Сърцето наяве опразних си,
едничка тъгата оставих.
И погледа влажен прикрих
със ресниците черни и тежки.
С вода във ведра угасих
и последните въглени живи.
 Не пожалих аз нищо у себе си -
угасих, умъртвих и забравих.
 А оставих скъп спомен за двама ни
във нощта да ми бъде приятел.

 Пожелах си след време
единак да се върнеш при мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Баракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...