Вълчица
Огньове вилняха в сърцето ми,
изгарях, усещах се пепел.
Ни дъх, ни вода във душата ми -
едничка тъгата оставих.
Сега съм сама и вълчица съм,
страстта си заключих дълбоко.
Сърцето наяве опразних си,
едничка тъгата оставих.
И погледа влажен прикрих
със ресниците черни и тежки.
С вода във ведра угасих
и последните въглени живи.
Не пожалих аз нищо у себе си -
угасих, умъртвих и забравих.
А оставих скъп спомен за двама ни
във нощта да ми бъде приятел.
Пожелах си след време
единак да се върнеш при мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Баракова Всички права запазени
