Вълчица
Огньове вилняха в сърцето ми,
изгарях, усещах се пепел.
Ни дъх, ни вода във душата ми -
едничка тъгата оставих.
Сега съм сама и вълчица съм,
страстта си заключих дълбоко.
Сърцето наяве опразних си,
едничка тъгата оставих.
И погледа влажен прикрих
със ресниците черни и тежки.
С вода във ведра угасих
и последните въглени живи.
Не пожалих аз нищо у себе си -
угасих, умъртвих и забравих.
А оставих скъп спомен за двама ни
във нощта да ми бъде приятел.
Пожелах си след време
единак да се върнеш при мене.
© Гергана Баракова All rights reserved.
