15.06.2010 г., 9:58

Вълчо - хулиган

1.9K 0 20

 

     

 

Там, в далечната гора,

точно зад една скала,

е училището горско,

скрито от очите хорски.

Всеки ден, без много шум,

трупат знания и ум

във уроци и игри

животинките добри.

После чу се новина

във спокойната гора -

днес учителят засмян

води Вълчо–хулиган,

че ще учи отсега

той на Бухала в класа.

И беда подир беда

струпаха се начаса.

Вълчо себе си не вижда,

само другите обижда.

Бързо мъничкия Мечо

той нарече Мечо-Клечо.

Веселата ни Лисанка

се превърна в Дебеланка.

На внимателния Ежко

лепна тоя прякор - Смешко,

че със късите крачета

смешно по пътечка крета.

Трети ден повтаря пак -

Зайко Байко е глупак.

И не вижда тоз Вълчан,

че сам той е Мързелан.

Много прякори откри,

само двойки нареди.

Хем приятели си няма,

хем във втори клас остана!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...