28.07.2009 г., 11:21 ч.
Вълк
Ще свърши всичко между нас.
Ще свърши.
И без вини, все някой час
ще свърши.
Ще дирим в някоя гора
отровни гъби.
Защото мъка ни събра.
И ни озъби.
И е Любов. И си го знам,
и сълзи роня:
Налага се да те изям.
За да те помня.
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страшничко...
-
!?!
Интересен начин да изразиш чувства
Хареса ми! -
Вярно било, че любовта на мъжа минава през стомаха...
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и (може би)е вярно... Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме...На власт.
А вълчата задруга- по момчешки,
"един за всички" онзи ден спаси-
пожертва се в оназ минута тежка,
когато ги подгониха ловци...
Той знае- днес ще се умира-
поне един ще трябва да плати,
но другите -щом превалят баира,
ще се спасят от едрите сачми.
И той остана... Ловко ги подмами-
все по-далеч от другата следа,
тъй както бе направил и баща му-
да може те да срещнат пролетта.
Вълчиците и двамата му братя
ще се спасят и нейде в пустошта
те нощ след нощ ще вият към Луната,
а той ще ги докосва със Душа.
Трещят надцевки... Кръв...Жестока рана,
озъбена усмивка, пада мрак.
Зловеща твар! Човеко, дано схванеш-
вълк за вълка- завинаги е брат!