“Напук на всички правила,

                                                                               той каза ù: ”Със мен ела!”

                                                                                и тя повярва на вълкът

                                                                                и двама тръгнаха на път.

                                                                                 ........................................

                                                                                Червена шапчице, здравей -  

                                                                                 недей да плачеш ти, недей!

                                                                                 Къде бе тръгнала, къде,

                                                                                 той щеше да те изяде.”

                                                                                           Н. Йорданов

Бях млада. Неживяла. Романтичка.

Възторжена, щастлива птичка.

Поглъщах света, ококорила романтично очи,

за злато приемах всичко, което блести.

Един ден в безметежната розовина

изневиделица се появи персона една.

(По-късно вече от друга перспектива

разбрах, че светлината не е била розова, а сива.)

Романтичната ми душа изобщо не заподозря,

че под кожата агнешка вълк се прикрива.

Последва тривиална история:

писма, цветя, звезди, треви,

сърцето лудо тупти, на света сме само аз и ти!

Накрая станах на вълка благоверна съпруга.

След прелюдия от няколко години -

сравнително спокойни, монотонни,

в които той (вълкът), живя в чужбина,

която всъщност му е родина,

а аз сама отгледах двете ни деца,

нарамила цялото бреме на тази земя,

на вълка му щукна мисълта,

че е крайно време да се върне у дома -

тоест в моята родина,

която за него е чужбина.

С гръм и трясък се завърна той -

в нова кожа - на съпруг-мечта и баща-герой,

готов семейството свое да поведе

към неподозирано високи върхове.

Та след тази розово-сива прелюдия,

за която могат да се напишат няколко студия,

последва нашта мелодрама,

в която участниците са повече от двама.

Отначало вървеше гладко и чисто,

горе-долу успяваше той

да се справя с амплоато си на съпруг и герой,

докато амплоато не забуксува и настъпи застой,

а след застоя - библейски порой.

                           ▬

Започна да скучае в семейното гнездо,

семейната идилия превърна се в тегло.

Навънка да поглежда взе вълчето око,

към мен безкрайно мило не беше вече то.

От благоверна нежна - превърнах се в змия,

във камък воденичен, тежащ му на врата,

от стоене вкъщи - болеше го глава,

започна да се мръщи, посърна, залиня -

накрая взе да губи следата към дома.

                       ▬

Изобретателният му вълчи ум

го поведе по нов, възвишен друм.

Впусна се в пълен с динамика обществен живот,

в кариерата реши да направи подскок.

Започнаха срещи безкрайни - важни и тайни,

проточваха се до часове незнайни.

Заваляха събрания, съвещания, оперативки

и други тем подобни кривки.

Явно цялото туй срещане бе оценено положително,

та присъствието му стана абсолютно наложително

на командировки и други мероприятия

със строго секретна дестинация.

По сбирките стана капацитет незаменим,

влечеше го неудържимо хоризонта необозрим.

                     ▬

В това време аз - в процес на адаптация

към тоталната съпружеска изолация

и душевно-чувствена стагнация,

реших да търся реабилитация.

Обаче настана страшна галимация! 

                     ▬

Вълна от възмущение заля вълка,

нададе до небето вълчи вой,

че видите ли - той, вълкът-герой -

за благото семейно и ден и нощ се труди -

кола, пари, имоти - все негови заслуги.

С компании, другари - прекарвал до зори,

но полза той извличал за наште бъднини.

Присъствал на гуляи, забави, тържества -

неприятни били - но търпял това,

и тази саможертва напразна май била,

че, ето, за награда - обвинения в лъжа.

След тази тирада сълзлива,

многословна, дословна и съдбовна,

която в последствие се оказа фалшива,

разколебана бях във свойта правота

и си казах: ах, ти, неразумна жена

защо се отнасяш несправедливо с вълка,

как можа така да го оклеветиш,

как посмя във верността му да се усъмниш,

откъде-накъде честното му име ще петниш,

защо този къртовски труд не цениш,

защо си такъв непоправим егоист,

не разбираш ли - като сълза непроляна е чист!

Ако можеш, докажи, че има той вина

и чак след това обвинявай в лъжа!

Последваха още обяснения,

извинения, вълнения, уверения

за изтърпените от него лишения

и саможертвени изпълнения,

а аз, обзета от угризения,

разкайвах се за гнусните съмнения,

довели до такива недоразумения.

                           ▬

Излезе, че за цялата тази беда

най-вече шефът има вина,

че той пред нищо не се спира,

вълка безмилостно експлоатира

и работа най-черна му избира,

не дава у дома да се прибира.

Със срещи и други дела

товари го дори през нощта.

За да осигури на семейството си подслон и храна,

вълкът не роптаел срещу тази толкова тежка съдба.

                      ▬

Тогава съпругата благоверна във мен заговори,

“Как така този лош шеф вълка ще тормози?”

с този лош човек трябваше да се поговори!

Уговорих си среща и ето ме там,

направо попитах - „не го ли е срам,

като роб да третира вълка изтерзан,

та вкъщи се връща от преумора пиян.

Защо причинява такава злина -

от баща да лишава две малки деца?”

Шефът учудено ме погледна и каза така:

“Не съм запознат с тази бурна дейност на вълка.

Нямам нищо общо с туй вълче тегло,

зло да сторя не мога, дори на човешко същество.

Не съм го натоварвал с туй тежко бреме,

че има си регламентирано работно време

и даже шефска директива -

от пет нататък да се почива!”

                        ▬

Стоях и клепах онемяла,

че има нещо гнило проумяла,

че вълкът не е искрен с мен,

че на интрига някаква съм в плен.

Не бях в особено добра кондиция

след шефските главозамайващи разкрития,

обаче впрегнах ум и интуиция

за разгадаване на тез загадъчни събития.

Отначало нямах гледна точка по въпроса,

докато една мисъл отровна не ме цапардоса -

замесена е сигурно жена,

и ето ти я вярната следа!

Действието се пренесе на детективска територия

и на бял свят излезе една странна история,

за съществуването ù по някаква причина не бях уведомена,

а в сюжета ù – съвсем непосветена.

Вълкът категорично отсече,

че това е фалшива тревога,

във вярност се кълнеше и отрече

в живота му да има друга женска особа –

незабавно представи умопомрачителна версия

за неутрализиране на новата диверсия:

милосърдната му, деликатна вълча душа

не можела да не откликне на същество в беда,

не можел той да гледа как някой ближен страда,

а втурвал се веднага – без корист да помага.

                         ▬

Бедата бе съмнително мъглява,

а съществото взе да прекалява,

без мярка почна да звъни,

покоя ни среднощен да руши,

от писмата телефонът му прегря,

от четенето им – изгуби си съня.

Във тази активна кореспонденция

да не участвам беше тенденция.

Но нали се досещате – на вълк бях съпруга,

поназнайвах хитринка някоя друга –

в телефона от време на време надничах,

информация конфиденциална извличах.

(Заради тази груба интервенция,

получих неласкава рецензия

относно умствената ми потенция,

обвинена бях в деменция.)

Та пишеше такива писма

съществото, изпаднало в беда:

“обичам те много, очаквам те аз,

от твоята нежност изпадам в екстаз,

от мисли по тебе нощеска не спах,

лика ти да зърна неспирно копнях.

Не искам да бъда аз вече мома,

а страстно желая да ти стана жена.

И мило и драго за теб ще даря,

за теб съм готова дори да умра…”

Веднъж дори прочетох цяла ода

за анатомията на въпросната особа.

Вълкът веднага се оправда,

че неправилно била разбрана помощта,

че въпросната жена е луда,

сама въвлякла се е във заблуда.

Но усетил вече, че е разобличен,

от този динамичен екшън – уморен,

започна вкъщи да се застоява,

на посланията да не отговаря.

Обиденото същество се развилня,

а тонът на писмата загрубя –

не можело да го дели със друга,

била пък тя дори съпруга!

Макар и във игрите двойни ветеран,

сега попаднал бе вълкът в капан.

Не можеше той вече да лавира,

принуден беше между мен и нея да избира.

Светът в очакване застина!

О, миг, поспри, о, сюблимен момент,

по някаква си вълча там причина,

оказа се, че той избира мен!

                        ▬

Захвърли кожата на плейбой,

смирено агне пак бе той.

Край домашното огнище си седеше,

за бъдещето планове кроеше.

Но твърде скоро пак за свободата вълча зажадува,

а нощем как със глутници лудува засънува.

Отново взе навън да хвърля взор,

домът отново бе превърнал се в затвор.

Отново взе да хленчи за права,

за другари и гуляи зарида.

... И сценарият се повтори,

само че с нови декори,

след което се потрети

със обекти съответно трети, пети, шести...

                 —

Едната правописа в думите грешеше,

със нея кротко по кафетата седеше.

Съвестно я обучаваше да шофира,

уви, от знания главата празна не разбира.

Втората кокетка беше,

със злато нея я красеше.

Третата пък го крадеше,

за нея хич той не тъжеше,

Четвъртата с претенции големи,

за него искаше да се ожени.

Петата бе изтипосана на видео материал,

изживяваше се като героиня от сапунен сериал.

Доста понабръчкана и поузряла беше,

но във вихъра на буйни танци се въртеше.    

Шестата – емоционално неуравновесена жена,

непрекъснато се возеше в семейната кола.

Усилия и време вълкът не пестеше,

пиперки, домати със нея садеше,

за нея с готовност превърна се той

в таксиметров шофьор и земеделски герой.

                —                                                                                                                                                             

Велик, недостижим артист бе той –

ту агне, вълк, статист, герой,

със ореол на мъченик успяваше да се обвие,

същността си истинска умело да прикрие.

                        ▬

Сега съм зряла. Видяла и препатила. Скептичка.

Догаряща в тъга свещичка.

В очите ми не грее вече радостта,

аз пленница сега съм на скръбта.

И от сърце ви моля, мили птички,

не бъдете слепи романтички,

не се поддавайте на вълчи чар,

че той на чувства нежни е гробар.

Вълкът различни кожи сменя,

но подлия, коварен нрав той нивга не променя.

2006г.