valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2.08.2008 г., 8:34 ч.

Вълна 

  Поезия » Друга
605 0 10
Като вълна без своето море
се чувствам и се лутам хаотично.
Дали ще стигна свои брегове
обичащи ме, не и безразлични?
Въпреки загубения път
и вятъра насрещен, дето спира
пенливостта душевна на мига,
все търся се и все не се намирам.
Без море... Разкъсана вълна...
Към хоризонта истините гоня.
Съпътстват ме и слънце, и луна,
прегърнал капчици от топли спомени.
Морето ли пресъхна, че съм сам?
Измислих ли се, че съм страст пенлива?
Крещейки питам. Отговор не знам.
Усещам вече - суша ме залива...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??