2.08.2008 г., 8:34

Вълна

776 0 10
Като вълна без своето моресе чувствам и се лутам хаотично.Дали ще стигна свои бреговеобичащи ме, не и безразлични?Въпреки загубения пъти вятъра насрещен, дето спирапенливостта душевна на мига,все търся се и все не се намирам.Без море... Разкъсана вълна...Към хоризонта истините гоня.Съпътстват ме и слънце, и луна,прегърнал капчици от топли спомени.Морето ли пресъхна, че съм сам?Измислих ли се, че съм страст пенлива?Крещейки питам. Отговор не знам.Усещам вече - суша ме залива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...