2.08.2008 г., 8:34

Вълна

774 0 10
Като вълна без своето моресе чувствам и се лутам хаотично.Дали ще стигна свои бреговеобичащи ме, не и безразлични?Въпреки загубения пъти вятъра насрещен, дето спирапенливостта душевна на мига,все търся се и все не се намирам.Без море... Разкъсана вълна...Към хоризонта истините гоня.Съпътстват ме и слънце, и луна,прегърнал капчици от топли спомени.Морето ли пресъхна, че съм сам?Измислих ли се, че съм страст пенлива?Крещейки питам. Отговор не знам.Усещам вече - суша ме залива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...