Aug 2, 2008, 8:34 AM

Вълна

Poetry » Other

773 0 10

Като вълна без своето моресе чувствам и се лутам хаотично.Дали ще стигна свои бреговеобичащи ме, не и безразлични?Въпреки загубения пъти вятъра насрещен, дето спирапенливостта душевна на мига,все търся се и все не се намирам.Без море... Разкъсана вълна...Към хоризонта истините гоня.Съпътстват ме и слънце, и луна,прегърнал капчици от топли спомени.Морето ли пресъхна, че съм сам?Измислих ли се, че съм страст пенлива?Крещейки питам. Отговор не знам.Усещам вече - суша ме залива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Докосна ме! Красив стих!

2008-08-22T21:35:44+03:00
Самодива (Вики)

Вълните вечно търсят брегове
и пристан тих, при който да се връщат,
но истински живеят сред море -
завърнат ли се - в пара се превръщат.

2008-08-06T14:58:22+03:00
враната (Маргарита Василева)

Много въпроси...вечните!!!
Поздрав!

2008-08-02T22:07:18+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Може да е и любов ,не се знае!Поздрав от мен!

2008-08-02T16:22:59+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Лелеее! Ама колко красота имало тук! Поздрави!

2008-08-02T15:19:19+03:00