10.11.2023 г., 10:08

Вълнение мое

416 0 0

Вълнение мое


 

Моя муза и откровение,

Моя емоция и вдъхновение.

Мое най-красиво произведение,

Мое най-благозвучно стихотворение,

Мое естествено смирение

Мое любимо отражение

Мое най-скъпо прозрение 

Мое най-лично вълнение.

Моя друга половинка,

Моя най-сладка медовинка.

 

Вдъхновен съм днес да пиша,

За последната причина, която ме накара да дишам,

Това беше вечерта, когато заспа на моите гърди,

Нощта, в която те прегърнах

И сърцето ми с твоето се сдвои.

 

Тогава ти отново донесе огъня в моята душа

Тогава отново покани в дома ми Пролетта.

В тази нощ танцувахме и тихо пяхме,

В онази нощ истински се смяхме.

Готов съм да предложа

Ден и нощ да рисувам по твоята кожа

Но.. Без да използвам никоя ръка,

А да го правя само с уста.

 

Знай, Прекрасна, че от всички изкушения

Само тези са причина за моите стихотворения,

Защото те за мен са най-лични,

Защото всички други са безразлични.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моята Муза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...