Вълнения
Отново от любовната арена
поглеждаш ме с очи на ястреб зъл.
Нима душата ми е омърсена -
на острова безгрижен съм дошъл...
Не искам за живота си прегради -
и ти да бъдеш мой суров съдник.
Не търся обич с болка или свади -
от ревност изтъкани всеки миг...
А ти любов загадъчна, сърдита -
долиташ тук с раненото крило.
И стари чувства се прелитат -
телата ни събират се в едно...
28.09.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени
