Mar 27, 2009, 8:01 PM

Вълнения

  Poetry » Love
744 0 4

 

Отново от любовната арена

поглеждаш ме с очи на ястреб зъл.

Нима душата ми е омърсена -

на острова безгрижен съм дошъл...

 

Не искам за живота си прегради -

и ти да бъдеш мой суров съдник.

Не търся обич с болка или свади -

от ревност изтъкани всеки миг...

 

А ти любов загадъчна, сърдита -

долиташ тук с раненото крило.

И стари чувства се прелитат -

телата ни събират се в едно...

 

28.09.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...