Mar 27, 2009, 8:01 PM

Вълнения

  Poetry » Love
747 0 4

 

Отново от любовната арена

поглеждаш ме с очи на ястреб зъл.

Нима душата ми е омърсена -

на острова безгрижен съм дошъл...

 

Не искам за живота си прегради -

и ти да бъдеш мой суров съдник.

Не търся обич с болка или свади -

от ревност изтъкани всеки миг...

 

А ти любов загадъчна, сърдита -

долиташ тук с раненото крило.

И стари чувства се прелитат -

телата ни събират се в едно...

 

28.09.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...