Вълните
Вълните...
Те ме докосваха, когато аз страдах.
Те ме обгръщаха с водните ласки.
Те ме прибираха вечер при тях
и с мене люляха се докато спях.
Те ме отгледаха, при тях аз пораснах,
те ме направиха такава - опасна.
Те ме целуваха, щом имах нужда.
И когато усещах и себе си чужда...
Те ме направиха... като пясъчен замък
на брега на морето, мечтателен малък.
Те сътвориха ме от нощния вятър
и втъкаха в косата ми мирис на лято.
Да... Те! Вълните... Мойте създатели,
мойте единствени тайни приятели.
И понякога нежни, а нявга бурливи,
идват и отминават... тихи и срамежливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Деянова Всички права запазени
