Вълните...

Те ме докосваха, когато аз страдах.

Те ме обгръщаха с водните ласки.

Те ме прибираха вечер при тях

и с мене люляха се докато спях.

Те ме отгледаха, при тях аз пораснах,

те ме направиха такава - опасна.

Те ме целуваха, щом имах нужда.

И когато усещах и себе си чужда...

Те ме направиха... като пясъчен замък

на брега на морето, мечтателен малък.

Те сътвориха ме от нощния вятър

и втъкаха в косата ми мирис на лято.

Да... Те! Вълните... Мойте създатели,

мойте единствени тайни приятели.

И понякога нежни, а нявга бурливи,

идват и отминават... тихи и срамежливи.