rudin (Иван Христов)
858 1444
1.08.2011 г., 20:38 ч.

Вълшебен камък 

  Поезия » Любовна
620 0 12

Година мина... Твоят камък

все по-красив е и блести.

Ту заприличва ми на пламък,

ту на сърце, що в мен тупти.

 

Стените му полирам с нежност,

характерът – с кристална твърд;

дошъл от морската безбрежност,

напомня ми за твойта гръд.

 

Уханието твое носи,

аз вдишвам чуден аромат

и всеки път по сто въпроса

в умът ми беден се роят.

 

Така съм свикнал вече с него,

че мисля си, ей тъй, веднъж,

ако решиш, за мойто его,

след някой топъл, летен дъжд,

 

във ролята на този камък

да влезеш тук и моя мир

да стоплиш със вълшебен пламък

и се превърнем в дим подир!

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??