1 авг. 2011 г., 20:38
Година мина... Твоят камък
все по-красив е и блести.
Ту заприличва ми на пламък,
ту на сърце, що в мен тупти.
Стените му полирам с нежност,
характерът – с кристална твърд;
дошъл от морската безбрежност,
напомня ми за твойта гръд.
Уханието твое носи,
аз вдишвам чуден аромат
и всеки път по сто въпроса
в умът ми беден се роят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация