Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
със вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж,
пробляснал в мрака на душите,
а дълго чакан и желан кураж,
прерязал с дързост висините.
И може би е вечният стремеж,
горял в сърцата на дедите,
копнеж по волнокрилия летеж,
възкръсвал винаги в мечтите.
Призван да бъде цветната дъга,
която ни дарява свободата
и блян красив на сбъдната съдба,
бял изгрев прегърнал светлината.