17.07.2018 г., 1:28

Вълшебна роза

995 6 9

Вълшебна роза разлиства листенца

в самото сърце на вселената...

а мислите ми тъй свободно се реят

из прекрасните звездни пространства...

Звезден прах сред галактики посипва –

много обич и надежда за земните ми дни!

И дочувам песента на слънцето

тъй нежна е и тъй вълшебна...

как докосва с любов планетата –

а светлината и разлиства

сърцето на розата...

И ето, пак полита душата... за да докосне

един свят изпълнен с доброта и надежда!

Усмихвам се!И преглъщам сълзите си,

родени са в самото сърце на всемира...

В ръцете си държа вълшебна роза...!

И съм себе си!И със обич докосвам душата си!

 

Катя Джамова

06.06.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Владислав, Гавраил и Хари благодаря ви за хубавите коментари!
    Пожелавам ви вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Вълшебно е,Кате!Поздравление!
  • Катя,дано тази вълшебна роза никога не увехне.
  • Младене , благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Васе, Наде, Георги и Пепи, благодаря ви от сърце за хубавите думи!
    Пожелавам ви една прекрасна творческа вечер и много успехи!
  • Все така вълшебно да ти е, Кате! Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...