Вълшебница
Засвири, сърце, засвири, душа,
излейте вашата мъка плачевна.
Засвирете, струни вълшебни,
докосвайки ме, вий отмъкнете любовта и в песен я превърнете.
Засвири, китара моя, засвири, вълшебнице омайна,
Разкажи с музика ти моята тайна.
Засвири ми нежно, избави ме от мойта беда,
повече от всякога си ми нужна сега.
Свирете, пръсти, очи, не плачете,
а тоновете от мойта китара в сълзи превърнете.
Свирете пръсти, с лекота по грифа мек нека летите
и нотите с мелодията на душата ми оплетете.
Тъй лесно музиката ме завладява,
горчивината от сърцето ми за миг отнема.
Моята китара отведе ме в дебрите на духовната сладост,
лети душата ми клета, загубила се в свойта младост.
Продължавай да свириш, не спирай плача си прекрасен сега,
нека изпия последната глътка от на музиката сладостта.
Продължавай, свири за мойта душа и заглуши нейния вик.
Не, моля те, не спирай, само още миг...
© Памела Младенова Всички права запазени
Нека е за хубаво!