Като оназ вечерница в небето
ти озари моя мрак
и с трепет нежен в сърцето,
моля те, ела при мене пак.
Магия отвътре ме изгаря
сред пролетни лъчи,
ала пак ще се опаря
и ще има сълзи на очи.
Че ти си вълшебница чудесна,
ангел с арфа в ръка,
поне не ме излъга, беше честна,
в друга няма аз да се врека.
© Георги Всички права запазени