Надеждата, вълшебница зелена,
с ръце, нозе в нас сила сляпо вплела.
Надеждата, несретницата мила,
последна в нас ще легне под могила.
Надежда - полетът на птица,
в душата ни препуска жрица.
Вървя, препъвам се, не спя,
надигам се, подхлъзвам се, не падам,
отчаяна и във тъга през сълзи
шепна пак... "Надежда"!
.
© Искра Радева Николова Всички права запазени