Надеждата, вълшебница зелена,
с ръце, нозе в нас сила сляпо вплела.
Надеждата, несретницата мила,
последна в нас ще легне под могила.
Надежда - полетът на птица,
в душата ни препуска жрица.
Вървя, препъвам се, не спя,
надигам се, подхлъзвам се, не падам,
отчаяна и във тъга през сълзи
шепна пак... "Надежда"!
.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
