Вълшебното лекарство
Мама Меца болна легна.
Болка я в сърцето стегна,
стене, пъшка и въздиша,
нещо пречи ù да диша.
Пред очите ù тъмнее,
почна Меца да линее.
Във постелята се свива,
с мъх и шума се завива,
чичо Мечо не поглежда
жално плаче и нарежда:
- Ох, умирам ! Свършвам вече!
Ще оставя малко мече,
клето мъничко сираче,
да тъгува и да плаче!
Мъката ми е голяма!
Цяр за болката ми няма!
Разтревожен, чичо Мечо
на Мецана кротко рече:
- Мила Мецо, аз съм стар,
но съм верен твой другар.
Тръгвам доктор да намеря,
че от страх за теб треперя.
Тази болест тъй невярна,
сигурно не е безцярна?
Дръж се, Мецо, дръж се, мила!
Не бъди така унила!
Вярвай, твоят мил другар
ще открие този цяр.
После Меца той прегърна,
със кожуха се загърна
и с тоягата в ръката
тръгна пряко през реката
по пътеката извита.
Дълго, дълго Мечо скита
в тъмните усои скрити.
Тук похлопа, там попита,
търси врачки-чародейки,
горски билки-чудодейки,
от пчелите мед изпроси
и на Меца той ги носи.
Меца билките изпива,
но от болки пак се свива,
към медеца не поглежда.,
жално плаче и нарежда:
- Ох, умирам аз, горката!
Хвана Мечо пак гората.
В гъсти дъбови усои
срещна се с другари свои.
Там, до изворче събрани,
правят минерални бани,
после бодри и корави
тръгват си от тука здрави.
Мечо всичко им разказа.
Братовчед му Мишо каза:
- Доведи я на почивка!
Тук с нагревки и разтривка
правят просто чудеса.
Ще я вдигнат начаса.
Весел Мечо се завръща
при Мецана в свойта къща.
После тръгнаха на бани.
Десет доктори отбрани
в изворчето я топиха,
с кал лечебна я покриха,
после три дни без почивки
те ù правиха разтривки.
Мажат я с отвари скъпи.
Кожата ù в пот се къпе...
Но в душата ù тъмнее,
продължава да линее:
- По-добре да се прибирам!
Ах, видя се, че умирам!
Тръгна Мечо с тежки крачки
по прочути стари врачки.
Две от тях я посетиха,
баеха, куршуми ляха,
със тамян я прикадиха...
но Мецана само киха
и подсмърча нажалена:
- Няма, няма лек за мене!
Седем месеца Мецана
от постелята не стана.
Прежълтяла, грозно слаба,
заприлича тя на баба.
Чичо Мечо е отчаян: -
Пустият му лек незнаен!
Търсих вредом из гората.
Питах близки и познати.
Месеци напразно скитах,
сто лекарства аз опитах.
Ех, надежда не остана!
Май отива си Мецана?!
Мъничкото ни юначе
ще остане с мен сираче?!
Пъшка Меца, той жалее,
а навън дъждът се лее.
Eсен вече е в гората,
тежко стелят се листата.
И останали без сили,
дремят мечките унили.
Но какъв е този звук?
Някой чука: Чук! Чук! Чук!
Тропат вънка на вратата
музиканти непознати -
цял оркестър от щурци -
музиканти и певци.
Търсят от дъжда подслон
в Мечовия тъжен дом.
- Влезте, моля, останете,
ала тишина пазете,
че е болна мама Меца! -
рече Мечо на Щуреца.
- Болна ли е? - Щурчо трепна. -
И на Мечо той зашепна:
- Знаем, господине, стар,
но вълшебен, чуден цяр.
Методът е много лесен,
ний лекуваме със песен.
Тя е тъжна, недоволна,
че душата ù е болна.
- Не, не вярвам в нищо вече! -
Мечо със въздишка рече.
Но извадиха щурците
лъкове, цигулки скрити,
па засвириха, запяха
под заглъхналата стряха.
Леят се вълшебни песни.
Падат звуците чудесни
във душата на Мецана.
И тогава чудо стана.
Чичо Мечо се прекръсти.
Скочи Меца, щракна с пръсти,
от леглото бодро стана,
ръченица тя подхвана.
Скача пъргаво Мецана,
тропа - весела, засмяна,
от играта запотена
и със бузи зачервени.
Сладко песните се леят,
а очите ù се смеят.
Скача весела, доволна,
сякаш не е била болна.
С благодарност и надежда
чичо Мечо занарежда:
- Да сте живи, да сте здрави!
Музиката чудо прави.
Който свири, който пее,
дълго, дълго ще живее
и ще гони от сърцата
мъката и тъмнината.
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав и от мен! -
Ти ме разплака и остави без думи, Гени !
Това Вълшебно лекарство ме излекува !
Прекрасно стихотворение !
Не е само за деца,
Поне така си мисля.
Успех и много любов !
Тя е в душата ти !
-
Поздрав! Много е свежо! Достави ми истинско удоволствие и забавление!
-
Благодаря ви, Веселка и Нели! Това в същност е римувана приказка, но такава категория не е посочена в списъка.Автор съм на седем книги за деца и наистина се радвам ,че ги харесват. А за да могат и да ги учат, съм ги драматизирала.
-
ако можеш да напишеш и други детски стихотворения децата ще се радват но ако трябва да ги учат това е много дълго иначе е много сладко
-
Поздрави за мъдрия и интересен стих за деца,а защо не и за големи...
-
Благодаря ви, мили момичета!Желая ви хор от щурци да радва душите ви.
-
Няма вече притеснение
с туй мечо настроение!
Хайде и ние да подскокнем,
с Меца хорце да си тропнем...
Поздрав!
-
С благодарност и надежда за всяка нова приказка вълшебна!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
