На добър път
Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето,
което бие с болката неравно
и казва ни – отива си детето...
А с болката се свиква много бавно...
Във този свят голям те имат място,
ала не е до нас, а надалече...
За тях едно-единствено е ясно –
едва ли ще се върнат тука вече...
Освен, когато тук ще са на гости,
във отпуск или вече след години,
те ще се върнат, но ще искат просто
да видят нас и своите роднини...
Децата ни... децата заминават...
И ги поглъща алчно терминала...
Прогонени от своята държава,
те вече знаят, че ги е предала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
