Ще ме поиска ли безплътната ти същност?
Във твоя свят смълчана ще стоя,
а ти за мен ще бъдеш като пристан -
обятия, даряващи крила.
Във бурна нощ на страст и на стихия,
изпила ни до край - ще замълчим...
За тази нощ - за нас благословия -
мечтаехме... сега благодарим.
А доловило сбъднато вълшебство,
и утрото омайно ще блести...
Свят запленяващ и невинен, като детство -
симфония на влюбени души.
С. Кръстева
© Силвия Кръстева Всички права запазени