29.06.2007 г., 10:16

ВЪПРОС

1.4K 0 10


                                             ВЪПРОС

                                   Зададох ти въпроса:
                                  ''Колко струваш?"
                                   И ти си лепна
                                   шарен етикет
                                   в евро, долари, валута,
                                   сума, недостъпна
                                   за сърцето,
                                   цена без 
                                   ресто и бакшиш.


                                   Но може ли                                
                                   чрез няколко банкноти
                                   в душите 
                                   да складираме любов?
                                   И да запълним  
                                   рафтовете с чувства
                                   за целия си земен път.
                                   Зададох ти въпрос...
                                   Сега не знам -
                                   да купя или
                                   да продам
                                   любов?
                                                                      
                                                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...