16.06.2013 г., 10:54

въпрос

1.5K 0 10

Бог знае... търпение

примирение с липсите

съсъд сме

празнотата кънти

от болка

питаш за цената

няма такава

ден подир ден

растем

малко уморени

прекършени? не

ясно... не!!!

търпение

поемаме въздух 

на пресекулки

държим глава

високо над водата

оцеляваме

въпреки нас

въпреки всичко

не си тръгвай

пустота без теб

ме поглъща

жестокост

сърцето изпълва

гневи се на Бог...

душата ми зъзне без теб

пролет

ухаят липите

загубих се

душите наши

разделени

миг живот

среща

мога ли да отнема

липсите твои,

болчице моя?

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...