31.10.2007 г., 11:56

Въпрос на ...

637 0 6
 

Всяка сутрин

нощната лампа

се надвесва любопитно

над моята разгримираност.

Опитва се

да ме обискира

за незаконно осъзнаване.

От онова, което те застига,

докато си отваряш клепачите.

 

Светлото

през щорите

ми навлича зениците

със светло-тъмно раирано лутане.

Само сънят

може да ме съблече

от моята престъпна неувереност.

 

Въпрос на какво

са правилните отговори?

 

На живот и смърт...

На водка и цигари...

На чест и чужди тапети...

 

Димът

от цигарата

и дългото кафе

флиртуват, без да

ме забелязват дори.

Сплитат се в мъгла

и без аз да ги

забележа,

проникват

дълбоко в моето

хронично недоспиване.

 

Зелената ябълка

някоя сутрин

ще ми

отхапе

зеления ирис.

Очите ми

ще олекнат

и ще паднат,

обрулени на земята,

ако кихна.

 

Какъв беше въпросът?

Май ще повърна

повече от един отговор...

Преди на кихна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...