31 окт. 2007 г., 11:56

Въпрос на ...

639 0 6
 

Всяка сутрин

нощната лампа

се надвесва любопитно

над моята разгримираност.

Опитва се

да ме обискира

за незаконно осъзнаване.

От онова, което те застига,

докато си отваряш клепачите.

 

Светлото

през щорите

ми навлича зениците

със светло-тъмно раирано лутане.

Само сънят

може да ме съблече

от моята престъпна неувереност.

 

Въпрос на какво

са правилните отговори?

 

На живот и смърт...

На водка и цигари...

На чест и чужди тапети...

 

Димът

от цигарата

и дългото кафе

флиртуват, без да

ме забелязват дори.

Сплитат се в мъгла

и без аз да ги

забележа,

проникват

дълбоко в моето

хронично недоспиване.

 

Зелената ябълка

някоя сутрин

ще ми

отхапе

зеления ирис.

Очите ми

ще олекнат

и ще паднат,

обрулени на земята,

ако кихна.

 

Какъв беше въпросът?

Май ще повърна

повече от един отговор...

Преди на кихна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...