Въпрос на ...
Всяка сутрин
нощната лампа
се надвесва любопитно
над моята разгримираност.
Опитва се
да ме обискира
за незаконно осъзнаване.
От онова, което те застига,
докато си отваряш клепачите.
Светлото
през щорите
ми навлича зениците
със светло-тъмно раирано лутане.
Само сънят
може да ме съблече
от моята престъпна неувереност.
Въпрос на какво
са правилните отговори?
На живот и смърт...
На водка и цигари...
На чест и чужди тапети...
Димът
от цигарата
и дългото кафе
флиртуват, без да
ме забелязват дори.
Сплитат се в мъгла
и без аз да ги
забележа,
проникват
дълбоко в моето
хронично недоспиване.
Зелената ябълка
някоя сутрин
ще ми
отхапе
зеления ирис.
Очите ми
ще олекнат
и ще паднат,
обрулени на земята,
ако кихна.
Какъв беше въпросът?
Май ще повърна
повече от един отговор...
Преди на кихна.
© Мария Василева All rights reserved.
