Lanfear (Емма)
31 539
24.01.2005 г., 16:21 ч.

Въпроси 

  Поезия
1119 0 6

Кому е нужно мойто слово?

Защо ли пиша аз сега?

Дали умът си разтоварвам,

за похвала ли ламтя?

На Слънцето ликът тъй нежен

не виждам вече и сега,

в душата ми нахлуват лесно

- тревога, страх и нищета.

А Музата дойде и си замина,

остана ми единствено Нощта,

наред с изтърканата, изцедена

от много употреба дума „Самота”.

Във мрежа от красиви думи,

опитвам се страха си да вплета

и в тази мрежа не акула,

надеждата изгубена да уловя.

Напразен труд! Надеждата със зъби остри

гризе изплетеното до сега,

и скоро ще успее подло,

да се изплъзне от стръвта.

Стръвта е моето останало без сила,

проядено от болка, изтощено,

побъркано и наранено „Аз”,

изгубено отдавна, уморено.

А може би все още неродено.

© Емма Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От мене имаш 6
  • Благодаря ви Марги, Пепина, Мери и Анета, благодаря и за 2-ката на Писателче, ценя мнението ви, без значение положително или отрицателно е то Отделили сте от времето си да ми прочетете драсканиците, тъй че - благодаря!
    Поздрави!
  • Да, има много експлоатирани думи - самота, любов,щастие...Хубаво стихотворение!
  • Хей, страхотно е!!!! Браво
  • Прекрасно е Емма! Поздравления! Ето, че твоето слово е все още нужно на нас, читателите на този сайт. От мен едно 6 и още
  • Нямам думи ,страхотно е ,браво Ема ,браво!!!
Предложения
: ??:??